Да кажем, че аз се усещам в положението на приятеля ти.

Ще ти кажа няколко неща:
- съзряхме заедно, рамо до рамо, бедро до бедро
- улта-хипер силна и идеалистична любов (луда работа, но прекрасни чувства и усмихнати спомени)
- или тя ставаше все по-нетърпима или ножът опря кокалът ми
- разделихме се - и двамата го искахме, но вероятно аз бях по-неподготвен
- имаше време, в което се чудех дали ще оцелея без нея (полу-слабашка реакция)
- бях готов да се върна при нея с надежда да получавам щастие, макар то да беше 1%, а останалото тягост и дори терор
- на моменти ме беше яд на неблагодарността й (слабашка реакция)
- след време отново обикнах себе си, след като преди обичах само нея и малтретирах себе си заради прищевките й (абсолютното его-самоубииство)
- минаваше време - тя се завръщаше в съзнанието ми и катарзиса продължаваше
- продължавах да се възлюбвам и да гледам на живота с по-ведър поглед
- срещнах прекрасни хора
- все още (и вероятно завинаги по този начин) тя е неповторима в съзнанието ми
- без нея ми е все по-добре, защото имам себе си
- един ден ще съм щастлив да съм напълно независим от нея (и от някого изобщо).

Ако това, че пиша, че обичам себе и търся независимост те кара да си мислиш за егоизъм и безотговорност, то грешиш грубо. Чети надолу.

Единственият изход е да си ОК със себе си. Да се чувстваш добре със себе си, а не заради някого другиго. Хората постигащи това нерядко чуват да ги наричат луди, защото индуцират у себе си пориви, независими от околните. Това се постига като намериш източници на щастие и доволство различни от тези, които намираш у хората. Представи си, че стоиш на един планински връх сама и усещаш величието и щастието да протичат през теб. Не си мислиш за нищо конкретно, за никого конкретно, а си изпълнена с положителност. Аз се върнах към две неща, които са ме карали да съм щастлив и окрилен когато съм бил сам със себе си - природата и спорта (индивидуален).

Чак след, като успяваш да си ОК сама със себе си, ще си незвисима от хората. Тази независимост ще те предпази от болно обвързане с някого, когото да използваш за жизнена енергия и мотивация.

Всичко това не те превръща в безчувствен и непокист. Единствено те прави силен и мъдър.

Аз обичам хората, дори съм обществено ориентиран, жертвам себе си за тях, но всичко това идва от мен самия.

Изморих се вече. Многото мислене ме умаря

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите