|
В характера си имам две черти,които убиват всичко хубаво останало у мен-надменност и егоизъм,дори бих казал свръх егоизъм.На тези си качества дължа сегашното си окаяно положение,но си го заслужавам абсолютно,така ми се пада!!!!
Та...преди 8 години си имах чудесен приятел-заедно сме израснали,след това в училище,после продължихме,този човек ми е правил такива жестове,каквито със сигурност никой вече няма да направи за мен.Бил е до мен ,когато майка ми беше тежко болна,помагал ми е за всичко и ВИНАГИ,но надменната патица нищо не видя,все нещо не ми харесваше,все се целех в нещо по -различно...и го намерих по-различното-сегашния ми съпруг.Мое копие-човек изтъкан от егоизъм и мамино синче,което признава само мамчето си,а мене не ме има за нищо.Този човек винаги е недоволен,сърдит на целия свят,мърморещ,свит,затворен,на моменти зъл и досаден.Може би Господ ли е или сила,която ни е създала,незнам но този брак ми е даден само за поука и като отмъщение,за егоизма ми и затова че навремето не оцених моя мил приятел.Както и да е минаха толкова години,през които аз таях надеждата,че моя съпруг- моето копие,все някога ще стане по-мил,по-добър,по-разбран,НИЩО ПОДОБНО,прекарва по 7 часа на ден с майка си,след което се прибира обработен и говорещ с нейните думи,надеждата ми се стопи напълно.Един ден абсолютно решена вече да напусна мъжа си звъннах по телефона на моя бивш приятел,с него се чуваме по няколко пъти в годината,като той никога не е пропуснал да ме поздрави за рожденния ми ден и за моите поводи въобще....Обади се някакво момиче,каза че е приятелката му.Аз се извиних и затворих телефона,това беше последния удар по мен,който вече напълно промени характера ми.ЗАГУБИХ ГО.... ТОЧНО ТОГАВА КОГАТО СЕ ПРОМЕНИХ И СТАНАХ ДОБРА И ВНИМАТЕЛНА.
В момента съм напълно отчаяна,това живот ли е без истинска любов,без човек който да те подкрепя и да държи на теб винаги,човек който да те слуша когато говориш и да му е интересно,човек който да се вълнува от проблемите ти...
Незнам дали моят бивш приятел ще се ожени за това момиче,каквото и да реши,няма да се намесвам,и без това достатъчно съм го наранявала в миналото,дори нямам очи да му се извиня,макар че един ден ще го направя.
С мъжа ми сме толкова отчуждени,че повече няма накъде,стоим и няма за какво да си говорим,и без това бракът ни досега е бил само една арена за надмощие на двама егоисти.
Мечтая да срещна някой добър човек,широко скроен,който да се интересува от проблемите на хората,не само от собствените,мечтая да обичам отново някой и да си имаме доверие,да се разбираме.Парите не са от значение-та ние с мъжа ми,какво като имаме всичко материално,това е нищо,като си загубил връзката с другия,като не ти пука за него,като те дразни с всичко.
Дано моята история е поука за такива като!!!!!!
Ако има някой в моето положение,ще се радвам да ми пише....
|
Ще ви разкажа как се прецаках....
