Напълно съм съгласна, макар това да е един от най-основните проблеми, на хората, които сами "правят" живота си. Това е може би единствения случай, в който ловецът захвърля пушката си и като срамежлива девица чака еднорогът сам да склони глава в скута му. : )
Това, което е имала впредвид Crazy Horse обаче, поне според мен се отнася, не толкова до "тактиките и капаните" на свалката, към които би могъл да прибегне човек, за да си осигури дюшечно биоотопление, а по-скоро идиотското изчакване, мрънкане, хленчене и креене пред снимки и спомени - въобще цялата sweet misery, която сме склонни да понасяме, когато влюбени в някого ни е страх да направим следващата крачка.
В повечето случаи дори смятам, че е права, но естествено в действителността не става точно така. Най-малкото и другата страна трябва да играе по същите правила така да се каже.


Езикът е извор на недоразумения.
- Лисицата под ябълковото дърво