Ах, как те помня само!
Да можех поне замъничко
да те забравя.
Ти ме искаше,
не ме поиска,
сам не знаеше защо.
Викаше ме,
после гръб обърна
без да кажеш за какво.
Болка ме прониза,
от гърба ти.
Болка ме прониза
от леда.
Не разбих стената
и си тръгнах,
сама по своята следа.
Търсих те във другите,
но те срещах
само във съня.
Откривах те,
загубих те,
върнах се
за прошка
и за да простя.
Върнах се
със нова обич,
все по- силна
става тя.
Върнах се,
да съм ти приятел,
но ти поиска пак
да съм ти жена.
Толкова щастлива,
колкото съм с тебе
никога не съм била.
Толкова нещастна
и сама,
когато каза, че е късно...
По-нещастна е
единствено смъртта.

6.06.2002.

It's Not The Beginning Into The End-
It's The Return To Innocense!