Ако след всяка искра, после има утешаване...нямам нищо против...
Ако има искри, но чувстваш, че има и разбиране..нямам нищо против...
Знаеш ли...преди време има връзка с човек, с когото ми беше страшно хубаво...получи се много бързо, нямаше искри...но още от първата ни среща усетих нещо..което се задълбочи твърде бързо...не знам дали е било само сексуално пасване..иска ми се да не е било...но винаги не успявахме да се разберем...мислите ни и действията ни означаваха твърде различни неща и всеки възприемаше тези на другия по друг начин. Макар да разговаряхме понякога за тези неща, не усопяхме да достигнем до консенсус...разделихме се...тръпката я има още...май...но просто другият не можа да издържи на това положение...и е прав...Дали това, че твърде бързо сме си станали близки, без всъщност да сме близки..не попречи?
Сега съм с човек, когото познавам отдавна...познаваме се много добре...умеем да се разбираме и да приемаме другия какъвто е...хубаво е..спокойно...дори да има недоразумение..бързо успяваме да намерим това, което да харесва и на двама ни...май обичам спокойствието всъщност...на теб не ти ли е хубаво да има спокойствие?