Виртуалните наранявания са вид психологическата агресия. Разтоварване с думи за сметка на други думи. От нея боли само, ако не е чисто виртуална. Ако се пренесе в реалността. Или ако се превърне в площадна виртуалност невиртуална и важна за някого реалност. Колкото и позитивен и възторжен да е той. Погледът, де. Понеже - то хора разни. Има и такива, които ги боли само от чуждия поглед към много важни за тях лични неща. Толкова ги боли, че не могат да се контролират и изпадат в състояние на словоблуден цинизъм. Нещо като самозащитна реакция. Която непременно причинява болка, но не целеположено. Само заради психологическа безизходица. Това с никове, които се познават само като никове е невъзможно. Та боли не от виртуалното, а от виртуализирането на реалното. Ама я стига с тези болки, де. Мондиал е тъй като. Реален.

П.П. Виж, виртуалните кражби на хора с лични имена от обозначени с лични имена персонални зони на виртуалност са въпрос на морал. Понеже законово все още са недорегламентирани тъй като. А при морала нещата са цигански алтернативни - има го-няма го. Извинения от психологически характер там не са уместни. И да се намерят, това няма да превърне нямането в имане. Само ще накара простилия нещо непростимо да се почувства по-добре за себе си. За евентуалния друг - ами не бих искала да съм му в кожата. Няма да ми е чисто там тъй като.

Според мен.