Хубаво място е магистралата,
може би човек се чувства различно свободен,
вчера и аз се почувствах доста странно на въпросната пловдивска магистрала, беше около 19часа, времето беше невероятно, въздуха чист и искрящ от прозрачност, небето просто не мога да опиша ясния син цвят който имаше, и облаците бяха като никога преди, зелените дръвчета, иглолистни, широколистни, храстчета, онзи зелен звят който само пролетно време се вижда и на мен ужасно ми харесва,
просто бях вътрешно потресен колко несравнимо красиво е обкръжението ми, така наречената околна среда,
радвах се и на тихото жужене на колата, не карах много бързо, вече не обичам да карам бързо, дори мразя, нямаше коли, и всичко беше така сладко затихнало всред тази красота, а слънцето препичаше по онзи приятен начин, който те кара да се чувстваш доволен от това че съществуваш,
и в този момент разбрах колко много обичам живота, този простичкия, без някаквите екстри, и без може би многото суети, просто човек да може да съществува за да може да се радва, и да споделя ако това е възможно,
бях сам, но бях щастлив, може би споделянето на този вид щастие е трудно или невъзможно, то трябва да бъде изживяно, не споделено,
естествено че се бяха натрупали много независими фактори
които породиха тези чувства, но се радвам че можаха да се слеят за да осъществят едно такова усещане,
изкушавам се да ви пожелая да го изпитате,
но една част от факторите не бяха въобще нещо което бих пожелал някому,
явно за човек полза би имало всичко, колкото и странно да е то, а колко голяма е ползата, това може би никой не може да каже.

Неди.
пп. брей как се отнесох...

NA