Горе-долу си прав за положителното. Стига под него да не се задържа отрицателно. Че тогава такива усмивки за пред хората се получават, че да ти се прииска да избягаш да си поревеш някъде.

П.П. На твое място бих заложила на истинското. То понякога е усмихнато, друг път - просълзено. Колкото е по-дълбоко, толкова повече различни емоции съдържа. Но е незаменимо, защото е твоето. И както и да изглежда в момента, все е красиво.

Според тези, които са с достатъчно добро психическо здраве и битие.