че проблемите се решавали от само себе си, ако погледнеш право в очите им. Номерът бил да се гмурнеш надълбоко (в себе си), да откриеш точно къде се е завряла гадината и какво точно чопли в теб. И после решението само изплува. Заедно с теб, надявам се.

Да се бориш със себе си е върховно удоволствие. За да поясня идеята си, ще се изкуша да ти разкажа накратко какво представлява човешкото същество според старите индийци. Представи си колесница, в която са впрегнати (мисля че бяха пет) коня, кочияш размахва камшик, а отзад се вози пътник. Пътят е неравен, конете буйни, онзи с камшика безжалостен, а пътника - изплашен. Е, колесницата е тялото ти, конете са чувствата, кочияшът е разума, а пътника - същината ти като човек. Пътят, то се знае, е живота ти.

За мен борбата със себе си всъщност е борбата на пътника с останалите герои. Бориш се с желанията си, бориш се с неудобната каруца, на която се возиш, търсиш по-гладък път и се опитваш да убедиш онова дърво с камшика да те закара там, където искаш да пристигнеш. Наградата е на края на пътя. И в минаването по самия него, разбира се. Всъщност, второто като че ли е по-важно. Или поне по-интересно