Благодаря за усмивките и наздраве! Бих ти правила компания за бирата, ако можех ... понякога тя помага там, където много по-възвишени неща не успяват.
Когато ти казах, че пишеш прекрасно, бях съвършенно искрена. Втората част от изказването беше просто констатация. От скоро влизам в дира и в този клуб, но нямаше начин стилът ти на писане и нещата, които споделяш да не ми направят впечатление. Допада ми смелостта ти да си напълно искрен, да назоваваш нещата с имената им, независимо колко трудни са за преглъщане. Би било много плоско да говориш за грозотата и цинизма на живота и да обвиваш думите в бонбонени станиолчета, за да са по-лесно смилаеми. От където и да го погледнеш - предателството си е гадно, а от самотата боли... Понакога хората обръщат внимание единствено на формата и ако тя не им изнася просто не обръщат внимание на съдържанието. Жалко!Предимството/недостатъкът на on-line отношенията е в това, че всеки представя пред другите единствено и само лицето, което той желае... а то не винаги е истинското. Някак си, при теб се чувства, че си искрен. Много рядко срещано явление. Дори и само това да беше, щеше да ми е неимоверно приятно да те чета...
Самотата и болката... Абсолютно си прав, че проблемът е в противоречието между осъзнаване, приемане и решаване на проблема. Първото е елементарно, второто не е невъзможно, но как, по дяволите, да стане третото!?
И това не е въпрос, целящ откриване на дискусия или поставящ началото на предстартово броене за първата крачка към спасението ... Съвети, рецепти и упътвания за това, как да укротиш, опитомиш и дори!!!(забележи невероятния цинизъм!!!) да впрегнеш двата звяра - болка и самота - в изпълнението на собствената си житейска мисия, дал Господ! Алелуя! Да ама не!!!
Както и да е. Все някога и накак си ще стане. Добре, че когато разум, воля и сърце сдадат багажа, управлението на самолета се поема от добрия стар инат. Благословено да е това чисто животинско качество, което обаче успява да отложи във времето неизбежния провал и да даде шанс на надеждицата да надигне главица...
Само дето в последно време от главата ми не излиза една фраза:
"...надеждата умирала последна, ах как искам след смъртта си нейде да се скрия и как умира аз да я погледна..."
Усмивки и на теб!