Кой беше казал, че душата човешка е огромна дупка, която той цял живот пълни с какво ли не, на запълване няма. Не съм особено набожен, но някой друг беше коментирал това със загубата на Божието Присъствие, още от Адамово време. Това, разбира се не е цитат от форумите, а от известни писатели, които отдавна са заплнили тази дупка.
Аз прекрасно те разбирам, повярвай ми. Има някакво странно разминаване между това, да осъзнаваш едно нещо и да не можеш да се накараш, да го приемеш. Контекстът на темата ми беше точно това. Когато загубиш някого, който безумно си обичал, по своеобразен начин го фетишизираш, боготвориш и изкривено заличаваш естествените му недостатъци, той става Единствен и Съвършен. Естествено, само в главата ти. Опитах се да превъзмогна това нещо, резултата си чела. Това е обикновен човек, гледаш го под друг ъгъл и се чудиш какво толкова е имало в него, той дори не е забавен, копира по детски нещата, които са го впечатлили, като лекичко им мацва някоя боичка и гордо ги афишира за свои. Говоря за моят случай, разбира се.
Голямото Добрутро пак се обажда неподготвена. Никой нормален не се стреми към болката. Изглежда не е треперила гола и свита, а светът да й се струва в кресчендо. Естествено, бих й пожелал дори да не се доближава до подобно усещане. Всеки гради някакъв малък, свой виртуален свят. Може би за това хората живеят в домове, там е уютно и приятно, мърка котка и е топличко, докато навън вали. Аз може би бъркам, като си харесвам Блатото, а когато ми писне правя милиарди глупости. Не трябва да се чувстваш "омърсена", когато си тръгне последният на сутринта. Всъщност ти си го избрала, а не той теб. Когато стане обратното, тогава влизат чудовищата. Няма да забравя никога едно момиче, което поради любовна загуба се беше превърнала в някакъв ужасен парцал. Сякаш искаше да се самоунищожи, като определено се успокояваше, че е желана и Единствена неповторима, а Той да го биип. Хората нараняват, за да не се чувстват looser-и. В моментът, в който паднеш, веднага започват да те ритат в главата. Много рядко някой ти подава ръка. Пък и не всеки паднал я поема, от гордост вероятно. Ако някой с мазна усмивка ти я протегне, като се чуди къде да те изчука. Или ако някоя, която просто гледа как се подават парички от портфейла ти, или поне ти хареса Блатото и Купоните.

Казваш, че пиша цинично и брутално, почти на ръба на възпитаните обноски. Това е така, защото не се заблуждавам за нищо. В момента в който си харесам Персонален Христос, има да бълвам Лунни пътеки, птички, пчелички и от рода мазнотийки. С малката разлика, че вече нещата не са отвън на вътре, а обратното. Той те е напуснал. Излиза, че не те е приел такава, каквато си. Ако някой пожелае да те моделира, моят съвет е да му деформираш задника, когато излита през вратата. Ако не харесва малките странности (които всеки има), да пасе калинки. Аз си харесвам Холандската, защото е абсолютно естествена и ме приема точно такъв, какъвто съм. Разбира се, няма любов между нас, в прав текст, по-скоро ми е нещо като сестра. Когато прекаля с алкохола или забележките, просто си тръгва. Когато тя го направи или почва да ме вбесява, аз си тръгвам. Постоянно си влачи новите гаджета в Блатото, изпиват и ми изяждат запасите, и съседите ме гледат злобно. Когато ми е тъпо, спя у тях, изобщо не ме лигави, дори и да ми е ужасно кофти, това веднага ме приземява и всичко си идва на мястото. Намирам някаква хармония в това. Изобщо не е, като месарски интубации в личната сфера. Когато видя нещо нормално, като по книжка с приказки и с холивудски happy end, немедлено ще го отразя тук.
Много пъти писах за моста и за това да се обърнеш срещу страховете си, въпреки и поради тях. Колкото реално, толкова и алегория. Страховете са, да научиш хората да те приемат такъв, какъвто си, а мостът е да приемеш нещата, такива, каквито са. А който не му харесва, да го биип.

Така, че биип-ай, биип-ай, биип-ай, защото животът е кратък, а калта е на всякъде. Шляпай смело и гледай миговете. Ако не друго, поне ще има за какво да разказваш. Слънцето огрява еднакво всички. Вятърът все ще отвее облака, който ти прави сянка.
Това пожелавам на всички. А на теб - усмивки :) Малко са кривички, но това е от конюнктурата. Ако се усмихна на дърво, веднага ще стане плачеща върба LOFL ROFL LOL ;)
А сега отивам за бира :))
1.44