|
|
| Тема |
 Действието, по-бързо от мисълта. |
|
| Автор | 1.44 (Нерегистриран) | |
| Публикувано | 18.04.02 20:33 |
|
|
|
Здравейте дечица,
На всички ни се е случвало, да обичаме някой, дори и да го наричаме простичко "приятел". Та звъни един подобен тип и ме информира, че се бил оженил. Факт скучен и бих казал досаден, ако не носеше емоционален заряд. Взех огледалото и се кьоравя в отражението си и така и не видях, с какво съм заслужил тази информация. Ако искаше да му стана кум, или просто да му нося старите гащи, бих се навил. "Ожених се копеле" ме подтисна повече, от колкото се предполага. Как можа, този гъз, да ми го каже по телефона. Представям си сватбата, как се напивам и небрежно плескам булката по дупето. Никой не се усмихва, още повече той. Освен това е бивша жена, на общ приятел. Което предполага, че ще я целувам, повече от него. Асене, Асене, това наистина ме депресира. И тъпото копеле, звъни за услуга. Как един не звънна, да се напием. В такива моменти си се напивам самичък. Много псувам и не ставам за компания. Или компанията не става за мен. Сами избирайте, не работя с клиенти. Беше адски грубо, след като Голямата избърса барът с гол задник, при месар-посетител, това е второто нещо, което ме вбесява. Аз пък кога започнах да се впечатлявам. Явно успявам, щом чак го пиша. Мама донесе домашна ракийка. Само 200 грама, точно от които се нуждаех. Пожелавам ви, да сте притежатели на мама. Само тя идва в болницата, издържа на крясъците и успява да ви погали. Все още.
| |
| |
| 
|
|
