|
Тя е на 23. Има дете на 2 годинки. Сладко дупе и увиснали цици. Детето изяде килима. Харесва ме, а аз не го понасям. Замислям се, че никого не понасям и го преглъщам лесно. Дамата е човек, а аз имам известни презумпции към хората. Купуваш им апартамент, а те се ебат с месаря. Гледам малкото човече, как прави от бутилката бира, бутилка с пяна. Споделям, че няма да се бръсна и "мама" озвучава къщата със смеха си. Колко съм забавен. Чак се стряскам. Грубо дръпвам бутилката Шопско и се усмихвам злобно. "Мама" е на водка. Говори глупости и заваля думите. С интерес научавам, колко ме обича. Представям си, как ебе месаря и ми се отщява всичко. Крива усмивка и научавам, че пръстените ми я дразнят. Пробвам комбинацията водка+бира и усещам, колко е продуктивна. Всичко вече е наред. Не виждам мустаците й, дори се забавлявам как хлапето гризе килима, бичи чалга, без да ме дразни, светът е водка и бира. Изобщо не мисля за чукане, макар, че вече я виждам без дрехи. Изведнъж се оказвна топло и я карам да се съблича бавно. Шибаната чалга се впива в мозъка ми. Усещам, че си тананикам и това определено ме стресира. Вече е гола, пияна и желанието ми отминава. Хлапето гризе килима и се чудя, как да не го настъпя. Ставам и установявам, че света се е променил. Блъсвам се във вратата и викам майките, за които си спомням. Настъпвам бирата и псувам, като бесен. Тя се смее, а чалгата продължава да крещи. Спалня. Детенце. Кошмар. Изчезвам в банята и студената вода измива бирата и водката и... пали съзнанието ми. С мъка стигам до хладилника, там бирата е по-ледена от желанията ми. Те спят. Не разбирам веднага, хлапето хърка!!! Изпивам всичката водка и чашите с бира, всичко се прибира на мястото си и... сутрин. Прави кафе, което никога не пия, няма бира и гледам обло. Вече познава къщата ми и това ме дразни. Опитвам се, да съм толерантен, но не се получава. Казвам, че е била грешка, тя не се впечатлява, все едно е най-естественото нещо и си тръгват. Чувствам се празен. Виновен. Защо ли? Две бири и пролетното слънце ми връщат духа. Самоуспокоявам се, че такава ми е съдбата. Издирвам холандската курва и срещу 100 бири, получавам нещо, като обич. Шегувам се. За 10 кинта не може да купиш 100 бири. Ако някой успее, ще го вменя за приятел. Тя ме гушкаше. Света е изперкал. А на мен ми остана метален вкус в устата. Надявам се, ви развалих седмицата.
До скоро!
1.44
|
Любов. Поредната глупост на без_мозък
