|
|
| Тема |
 Пожелание за добър ден |
|
| Автор |
aazi elvul () |
|
| Публикувано | 02.04.02 00:30 |
|
|
|
Понякога става особено силен.Онзи порив,който идва нощем или когато се
бунтувам.Искам да крещя.Един крясък,който да ме остави без дъх,да ме
освободи от всички любови,желания,илюзии...
Крия се в рутината на деня,радвам се на дребни неща,мислите ми бродят
къде ли не и все пак не мога да избягам от усещането,че нещо липсва,че не съм цялостен.Сякаш има дупка в мен и животът изтича през нея.
Не знам как се нарича това,запълващото празнотата.Може би е любов,
може би нещо друго.
Спомням си думите на онзи, стария Ди ,,Накрая винаги оставаш сам.,,
Помня и други думи,на различни хора,дошли до мен през хиляди усти.
И какво значат всички те? Да вървят по дяволите!
Обичам аромата на пъпеш.
| |
| |
| 
|
|
