|
Някога, преди 33 години май доктора ме е плеснал по дупето, за да почна да дишам. Празниците и погребенията си приличат. Някой плачат, други се смеят. А на теб винаги ти е тъпо. Това е повод да видиш стари приятели, които никога вече не са същите, да се напиеш като куче и никой да не се впечатли, да си помислиш за отминалите години и да псуваш Луната, защото ти свети. Днес в 8 часа, някъде в тъмата на 69-та година съм предизвикал ужасни болки на майка ми и някой ме е извикал, за да преча на останалите, да пиша в клубовете, да преоткрия алкохолизма и да оправям скапаните PC-та на хората. Това е непосилна задача, както се оказва, няма общо с клуба и ще умра от радост, ако я изтрият. Сега ще гледам тъпи муцуни, ще си избера скъпа кръчма и тихичко ще си псувам, защото няма нищо по-страшно от времето. Някои ще звъннат и това ще ме нарани, други няма да го направят и това ще ме озлоби, човекът е много нараним на тъпият си рожден ден. Ама ми е гот. Каквото и да кажа, живота е яко преживяване. И не е вярно, че е такъв, какъвто си го направиш. Той си има характер и абсолютно нищо не зависи от тебе. Днес ще го дразня, ще си крещя по улиците, ще се сопвам на сервитйорките (баси сложната дума, дали я написах правилно?) и ще усещам, че живея. Ще си мечтая за любов, макар, че постоянно съм влюбен (никой не го знае, да не ме издадете) и ще я искам до печката, със сериалите, точно както мразя. И ще скоча от онзи мост. Точно, защото ме е страх. Ако лекарчето каже, че не става, взел съм си шпрей с нервно-паратичен газ. Ще го напръскам, ако се дърпа. Искам си моста. Да чуя вятъра, да видя бездната, да разперя ръце и да летя. Ще умра от страх. Поне няма да е в леглото. Приятели и съседи. Стига съм Ви занимавал с Мене. Аз съм прашинка, но ми харесва!
1.44+33 Е бре, тук е цензурирано. Ми да ги ебъ в ping, pingping. Колко е лошо да си ти. АНАТЕМА!! Тъжно е да си различен. Педал е добра позиция. О! Извинете. Адресът е погрешен.
Аре, че ми писна.
Даа, подписвам се.
1.44
|
Айде пожелайте ми ЧРД
