Наскоро видях по телевизията една история, която ме потресе. Един мъж убил 3-годишната дъщеричка на жената с която живее - от предишния и приятел - сладко русичко усмихнато момиченце, защото го дразнело като плаче - просто го измъкнал от леглото и ударил няколко пъти главата му в стената. Осъден на 12 години затвор. Но жената въпреки всичко продължавала да го обича, той бил нейната голяма любов, оженила се за него докато е в затвора, ражда дете от него и ще го чака 12 години. Това любов ли е? Мен ако питаш е ужасно. Хора които са се вкопчили един в друг само защото сами нямат никаква стойност. Това че са с някого им дава чувството че не са такива безполезни нищожества, каквито са.
Но любов има. Не си ли виждал възрастни двойки, които винаги се държат за
ръце? Не си ли виждал щастливи семейства с малки русички създания в парка? Които не си правят сметка кой колко пъти е бутал количката днес и колко пъти
е купувал картофи от пазара. Дори им е приятно да го правят. Нито пък забелязват мустаците и килограмите на жена си, нито пък жена им забелязва техните... Любовта не е тръпка, тя е начин на живот.