Любовта е тръпка. Шампанско, нощен плаж и бесно чукане, което те замайва. Адреналин, да го правиш къде ли не, да си държите ръцете и да се наричате с глупави прякори. После Тя забременява, Ти и стискаш ръката, докато ражда и приятелите ти купуват телевизор. А! Забравих. Ражда се нещо къдраво и русо, постоянно пищящо и екипирано със своите неумолими нужди. Кръщава се на някой роднина и следва дива радост на естествено заложената му невинност. После започваш да забелязваш, че Тя си отглежда мустаци, изобщо не може да отслабне, а ти трябва да мъкнеш картофи от Женския пазар. Ти заемаш кенефа и четеш вестник вътре, това я дразни ужасно, почти толкова, колкото изненадващия факт, че мъжете изглежда не обичат да се къпят толкова често. Прекаляваш с бирата и те дразни, че трябва да буташ количката, докато Тя си говори глупости със съседката. Вече не можеш да си пушиш в леглото, да си правиш купони и да гледаш краката на жените. Тя не може да флиртува, защото те нерви (неясно защо), сексът е изключително рядко явление, пускаш коремче, а тя носи стегнати дрехи, защото ходи да похапва в тъмните доби. Русичкото съкровище го бият в училище, бизнесът нещо увяхва и почват да не достигат парите. Перфектният пример за стрес. Ти сгрешаваш със съседката, доста пъти, после с друга и т.н. Изведнъж откриваш, че не само на теб липсва тръпката и твоята благоверна също не си губи времето. Следват скандали (абсолютно без ефект), майка й те мрази, и странно защо сега разбираш, че е алкохоличка. Ти не й даваш пари за боя за коса, (това вероятно е жива трагедия), Тя започва да те дразни с тъпите си сериали, къдравото съкровище започва да се бие и да пуши трева. Пълна идилия. Започваш да се прошарваш, "героят" вече нещо не става за битки, любовта е само фраза, с тричасовите си приготвяния сутрин, няма тръпка, вече не пиеш шампанско, русото съкровище иска мотор, нямаш приятели, защото те имат същите проблеми и... стига толкова.
Къде отиде любовта? Нежната романтика и дълбоките нощи? Ха! Приятели и съседи. Каква е алтернативата ли? - сносен алкохолизъм, упреци от родителското тяло и затихваща активност. Говоря и за двамата герои. Тя и Той. Да живееш с някой и да поемаш отговорности май се оказва трудничка задача. Но всичко е любов. Добре. Ще му кажа.
Така то видях аз. Нека чуя и вашите мнения. Отговорите отдавна са изписани в руините на историята. Не търся тях. Дори не мисля, че ще ги получа.
Сума ти народ ме нападнаха в миналата ми тема. А тя беше съвсем простичка. Интернет. Лафче. Малко секс. Разведена майка. Две деца. Купон. Да изпиташ срам. Да се почувствам виновен. Да взема да го напиша. Омръзнаха ми тези бози. Когато отговаряш на някого, опитай се да дадеш смислен отговор. ВСИЧКИ различаваме черно и бяло. Такъв е живота, че всичко е по средата. Форума не е тест за поведение. Адски ми беше приятно да ме псуват и да им се повръща на някои личности, от недодяланата ми същност. Фалшивият морал винаги ме е забавлявал. Четете и се запознайте със себе си. Кофти. А? Ако не бяхме отхапали от ябълката, нямаше да е така. Гадно е да си гледаш пъпките в огледалото.
"Който не търси отговорите, няма да живее истински."
Hell Razor 2
"Филмите са послания. Начин да кажеш нещо на света"
Спилбърг
За това ги цитирам. Благодаря зя вниманието.
1.44
|