И аз полюбвам розите.
Ама само нечии. На другите съм забранила да ме карат да ги получавам от тях с усмивка, щото се получава озъбка.
И най си харесвам оная, дето лежеше на ... релси. И мълчеше и говореше.
Мдам.
Кога викаш това с ребрата?
И що ли не вземем да те направим една филибилишка кокона да си те гледам често.
Много си къткаме снахите тук, да знаеш!:РРР
Извинявам се по котешкия въпрос – така ми дойде.
Де да знам, че било чужд патент, багънце.

Дай сега по-сериозно.
Къде ми е Укротителят ?
“На змии и луни в мене…”
Аз да ти разправям, взех, че казах му, дето току-що, аха-аха и са улюбвам и той като един истински мъж избяга.
Преди да му обясна, в кого и не,че точно така беше.
Като го видиш кажи му, че вече се пада да ми е минало.
Така, де – къде два-три дена оттогава.
Обаче то си е шугарче шугавко, та питам те – може ли да го свалям?
В случай, че ме споходи такъв странен и честно казано – извратен, мерак.
Да почвам да го сърбя по ахилесовата петичка.
Само малко и после ти го връщам.
Заклевам се – в добър търговски вид.

Ама аз...верно го мисля !!!