Комуто любовта е темел, все го люби … скръбта.
Зла е участ да си зидарова изгора.
Нелепо и неизбежно скоро, Прекрасницата я застига участта на СВИДНАТА ЖЕРТВА.
Ден идва - провожда я либето, рано ранила, до слънце да стане, за вода да иде.
Само дето не я среща ясното слънце, а млади дюлгери, дето на пусия са дебнали обещаната им от … Него.
Всеки й мера примерва тънката сянка, та да я вградят в бели темели.
Кръшната й снага я в джамия, я в мост да се кърши - момите от него венци да хвърлят, пръстени да наричат.
Пак за любов.

………………………………………………………………………………………
НА КОГО ЛИ, ЛИБЕ, МЕНЦИ ЩЕ НАПИЕШ ?!
НА КОГО ЛИ, ЛИБЕ, В ОБИЧ ЩЕ СЕ ВРИЧАШ ?!
……………………………………………………………………………………….

ПП. Всяка твоя дума е празник за мен.
Но на първо четене – това.
Пак ми пипна оголен нерв.

Ама аз...верно го мисля !!!