Отговорът е в самия теб!
Обърни съм към себе си, говори със себе си.
Аз така правя. Анализирам се, интерепретирам се и ....се разбирам накрая. И започвам да вярвам в това, което разбирам. Вярвам и в неща, които не разбирам, но това е друга тема.
Нараняват ни почти всеки ден. И какво от това? И ние нараняваме, без дори да разберем. Човек е длъжен да умее да се справя с болката, ако иска да оцелее. В този свят, знаеш, има всичко. И радост, и любов, и усмивки, и копнежи, и болка, и сълзи, и тъга... Изборът ни е важен. Сами определяме, в какво да вярваме. И какво да живеем. Има една хубава песен на Коцето, в която се пее, че "всичко красиво в света е създадено точно за теб!" Е?
Защо не престанем да стискаме юмручета и да обвиняваме целия свят за това, че нищо не получаваме? а умеем ли да получаваме? Няма ли да е по-лесно да протегнем длани и да вземем това, което ни се дава?
Просто опитай да разтвориш юмрук и ще видиш, че е лесно!! И си струва!!
Понякога човек има нужда да остане насаме със себе си, с душата си, за да успее да я излекува. Лично на мен ми бяха необходими месеци.
Не вярвах, че ще обикна отново. Но обичам!!
Не вярвах, че ще успея да намеря сили да живея заради самата себе си, но намерих!!
Ще повярваш в себе си тогава, когато поискаш да се пребориш със себе си.
Не ти ли е време?!
И пак казвам - никой не би могъл да те убеди в нещо, ако ти сам не достигнеш до него. Ако поискаш, само ако поискаш.
Да искаш да се бориш със себе си - това означава, че искаш да живееш. Или обратното.
Ако ти е все тая, значи си се спуснал по наклонената плоскост - предал си се. С две думи, станал си СЛАБ ЧОВЕК. Не вярвам, че си такъв. Именно защото си тук и търсиш, дори да не знаеш какво.
И помни - всичко хубаво на този свят е създадено точно за теб!
Усмихни ми се!!..............поне така
|