Няма да плачеш – гуши паими, мое дете – белите слънца светят за нас. Влажниш, ше разводниш моабедът. А то покой няма. Кал, бахър, да пурга и ветер степной.
И сега – бръмбар, гъсеничка, имаго - буби са си все пак, чак “гадове престъпни”...
Само се пазиш, че някои оставят червени, чешещи деруги. Както и синтетиката, де, ама това е другата тема. За дето вместо животът, та тегли имагинерно да мъглясваш ясни работи.
С тротоарите си го закъсал - се са по два, като двата бряга на една река, ... като нас с теб. А аз все съм не в пътя, освен когато падам. Щото ходя, ма не стъпвам ...
Огън се гаси – да. Пък ти с тоя ветер, дето правиш, само го раздухваш . А зелева чорба и упса, гасят последствията от “опса-са”.
/К`во го зелето магерите? Наш`то помръзна и рупа даже неистово вряло./
ПреГ/р/ЪТВАМ те...отживелица понеже си.
А т`ва дето и лете зъзнеш – ЕГН – забавя ти се кръвопотока.
Ама хубаво си е оправил, дето си заобхождал онова вкусно прясно агнешко.
Щот иначе друго не остава, освен да захапеш дръвче, да не потрошиш зъбките от тракане.
Че с какво ще ме дъвчеш иначе?!
Кого подкокоросвам, бре?
И ти на т`ва “хора” ли му викаш?
Препрочети си бюлетините и белким светнеш, че не е заради едната убост – то ум, то кадърност, то на едно краче подскоци, огън, ток и “няма пък”, трапчинки по бузките, очички-звездички, ръчички с мед намазани, езиче масълце, сърце кат “Икарус”, скъсани менискуси, постпразнична, аха наднормена пухкавина и много инат за живот.
Оф, абе ти да не мязаше ... когото мязаш, да видиш к`во ти орисвам и накъсметявам, ама на!
Ниже воды, тише травы съм. Ама няма дълго да утрая.Само докато ръгнеш пак да вониш, щото няма та мириша - ш`та жертвам!!!
Ама......аз....верно го мисля!!!
|