|
Намерих две буболечешки яйца. Ейййй толкова мънички. Дали ще се излюпи нещо? Ще видим. Те са съвсем прозрачни, а вътре се вижда Някой. Сигурно са яйца на някое червейче. Колко ще е интересно ако се излюпят!
Един път, когато бях малка, пак бях намерила едно яйце и сума време чаках нещо да излезе от него. Даже водих дневник: първи ден – нищо, втори ден – пак нищо, трети ден – яйцето покафеня, и т.н. докато накрая се излюпи… молец!
Дали пък тези яйца не са някакви семенца? Не, не може да са семенца, защото са съвсем прозрачни и меки като силикон. Като ги гледам се сещам за всички буболечки и животинки, които съм гледала като малка, като един истински Джералд Даръл.
Имах една примряла от студ калинка с настъпено крило, която се казваше Мерлин. Вървя си значи и гледам Мерлин лежи вкочанена на земята, почти предала богу дух. Стоплих я с дъх, после я храних няколко дни вкъщи с брашно. Ама се оправи, даже смакчаното й крилце се изправи и тя си отлетя.
Имах и една наистина необикновена и умна хлебарка – Льонка. Възприемчива и изпълнителна, не като другите. Съвсем я бях дресирала и дори излизаше от хлебарческите си дупки като я повикам и се качваше на подложената ми ръка. Само че тя загина трагично, преди да е получила признание. Също като в онзи виц за човека, който 10 години учил една мравка да яде с нож и вилица и когато най-накрая я завел на ресторант, сервитьорът казал “Я! Мравка!” и я смачкал с пръст на покривката.
Имах и един Много Малък Охлюв, но върху него седна една приятелка. Тъй че и той загина трагично. Всъщност, като става дума за охлюви, съм имала много, но кой пуснат, кой избягал (тъгъдък-тъгъдък), все са си поемали по пътя.
Имах и един малък дъждовен червей, но той изсъхна. Колко жалко!
Имах и хиляди речни охлювчета в аквариума с рибките, ама те просто един ден решиха да го напуснат (който ми ги беше подарил, беше пропуснал да ме предупреди, че те са не само водни, но могат да живеят и на суша) и повече не се върнаха. Сигурно из къщи още се валят черупките им.
За рибките да не говорим. Знаете как е. Сигурно са минали стотици през аквариума ми. Коя в тоалетната, коя излята в канала по погрешка, коя от болест или естествена смърт – всичките умряха. Брей да му се не види, каква мрачна статистика!
Пък колко гущери съм имала, не питайте! Мама ако е знаела, че къщата й е пълна с червеи, гущери, отхюви, гъсеници, хлебарки и всякакви “гадини”, както наричаше любимите ми животни, е щяла да получи инфаркт. Та всички гущери са живи, надявам се (ако живеят по толкова де). Поне ги пусках в отлично здраве. Сещам се и за още няколко калинки, една от които донесох чак от Витоша. Всичките до една са живи. Да не си помислите, че все са ми измирали питомците де. Не са! Аз, изобщо, имам слабост към насекомите и другите съвсем дребни твари. Но пък като деца сме се занимавали и с най-различни големи животни (без слон и лъв). От тях има само два смъртни случая, от които единият може да бъде обявен за неспасяем, тъй или иначе. Това беше сдъвканият от една съседска котка гълъб, който омотахме с напоен в реванол бинт тъй, че даже крилата му бяха прилепени към тялото (горкичкият). А после го оставихме да нощува на покрива, пък то валяло през нощта. Е, може да не е умрял от премръзване, задето не е могъл да мръдне и да се скрие на сухо, а от раните си, нали? Нали? Също от студ умря и едно малко врабче, което в последствие решихме да кремираме, защото земята беше много твърда и не успяхме да изкопаем гроб. Та увихме го с хартия и го запалихме, а когато хартията и перата му изгоряха и пред нас се откри едно миниатюрно печено пиле (точно както изглежда във фурната, зачервено и печено на грил), тъй се захласнахме от смях, че тресейки се го изпуснахме и повече никой не го вдигна (някоя улична котка му се е зарадвала много). Сигурно никой на ничие погребение не се е смял така, както ние на врабчовото. То пък едно погребение…
Е, сега вече съм голяма. Не смея да ви кажа, но имам папагал. Зелен. Да е жив и здрав, живее си като шарен котарак. Вярно, че му давам да яде кучешки бисквити и яйца (някой му беше давал и салам, не си призна кой е, но всички бяха строго смъмрени от мен по този случай), но все пак, надявам се, че вече мога да преценя кое би уморило едно животинче и кое не.
|
За животните - с любов!
