Ами ако питаш мене, моята "рецепта" е простичка.
Просто спри да се страхуваш.
Няма нищо по-съсипващо от страха - и за любовта, и за изпитващите любов. Когато тръгваш към една връзка, изпълнен със страх, че за пореден път ще те прецакат (тоест изоставят, отблъснат и прочие), ти всъщност не можеш да обичаш истински, защото си твърде ангажиран с това да се защитаваш, застраховаш...И не ти остава място за любов. И това не е любов, а имитация на любов. И нещата наистина се прецакват рано или късно при такъв подход.
В момента ти се занимаваш със същото - да се защитиш от болката, която очевидно си изпитал, изграждайки си обяснителна схема, която евентуално да те предпази това на се се случи повече. И това е нормално - в никакъв случай не те упреквам. В края на краищата това си е елементарен инстинкт за самосъхранение. Просто казвам, че това ще те отдалечи още повече от любовта и възможността да я изпиташ.

А как се познават "истинските" жени (респективно мъже) - не знам. Ако някой знаеше как става, досега щеше да се е разчуло. Това винаги е усещане, което се движи по ръба на рационалното. И винаги има елемент на риск. Но ако на човек не му стиска да го поеме, по-добре да не се захваща - така мисля аз. Който го е страх от мечки, да не ходи в гората...както е казал поетът...

...Просто си мисля, че колкото и да сме различни, любовта може истински да ни изпълни само когато превъзмогнем страховете си - казах "превъзмогнем", а не да спрем да ги изпитваме. Живи хора сме и няма нищо по-естествено да се боим. Никой не иска доброволно да го боли. Но, както вече ти казах, ние имаме странната способност несъзнателно да привличаме обекти, които да оправдаят доминиращата в момента емоция. Както разбирам, ти си го изпитал на гърба си, така че ме разбираш, предполагам...
...и когато успееш да се надвиеш сам и да погледнеш отвъд стената от негативизъм и страх, ще откриеш, че жената срещу теб изпитва абсолютно същото. И че дори, когато те наранява, го прави също от страх. Че си мисли същото за тебе. Че си бил толкова втренчен в собствените си емоции, че си бил глух и спяп за нейните.
Едва тогава можете да се срещнете истински.
И дори да се разделите, няма да те боли толкова, защото страхът ще е отстъпил назад, правейки място на любовта, съпричастността, разбирането. Тогава ще се чувстваш обогатен, а не ограбен, както сега. Защото ще знаеш, че и ти си бил обичан, но просто не се е получило. Все пак, понякога се случват такива неща.

Много се разфилософствах, прощавай.
Дано да съм ти била полезна. Ако имаш нужда да си говориш с мен - насреща съм.:)

Привет от мен!