|
|
| Тема |
 Ква ти ръжда!?! |
|
| Автор |
Пaтилaнчo (рядък) |
|
| Публикувано | 14.01.02 22:40 |
|
|
|
Излизам и отивам право на спирката, където търпеливо зачаквам маршрутката си. Добре че не си уговорих точен час, защото със сигурност щях да закъснея. Ми друго си е да си стоиш на спирката съвсем спокойно. Пристъпвам от крак на крак и зяпам всичко и всички. А! Едно момиче идва насам. Пак А! Аз я познавам! И пак А! Това е ... леле не съм я виждал от ехе ... О не! Тя минава съвсем близо до мен и не ме вижда. Ехо тука съм. Погледни насам. Е, май няма да погледне, ще я извикам. Ето. Поглежда ... опулва се... усмихва се... смее се ... ама как се радва само не мога да повярвам. Казва ми че нямало да ме познае (ама много ми се радва). "Гледам аз едно момченце си стои ..." Набързо ми обяснява, че отива на купон и закъснявала за среща, уф къде бил тролея че не идва, ох щели да я убият. Аз пък и казвам че чакам маршрутка. Говорим. Поглеждаме се тайно. Пет минутки минаха като миг. Тъпата маршрутка идва. МАМКА МУ! Ми аз ще се качвам ... КАКВО? Чудиш се дали да се качиш и ти?! Моля те качи се, моля те!
О, радост. Сега вече се развълнувах много много. Питам къде е тоя купон и с колеги ли е. На майната си бил, а пък Да с колеги е ... всъщност с едното "момченце" малко ходела. Малко? Ми от година. Аха. Уф вече за НезнамСиКойПът ми казва че си има някой. Ми нищо чудно всъщност. Е то и аз имам. Няма да и кажа обаче. Тя не ме и пита ... Хм, преди ме питаше и аз все казвам че нямам. Абе голям хитрец съм, няма що. Кво като и казвам че нямам? Абе я стига с тая тема. Вече си говорим за нея после за мен ... Виждам с периферното че ме гледа когато аз се обръщам. Виждам че се обръща вече Хоп и аз я поглеждам. Много е красива! Ех, как ми се ще ей сега точно времето да спре... не можело? Добре тогава ми се ще маршрутката да спука гума... Е и това не стана. За малко да забрави да слезе. Аз се усмихвам ... не, аз се радвам. Е все пак слезе. Аз има да пътувам още дълго. Усмихвам се. Ей така щот ми е готино. Хората ме гледат? Не ми пука. Колко спомени нахлуха у мен.
Пътувам и си мисля. Мисля си и пътувам. Като че ли чак сега осъзнавам че това момиче винаги ме е вълнувало. Само дето не съм си го признавал. Спомням си как като се прибирах винаги ама винаги поглеждах към отсрещния блок с надеждата да я видя. А после си седях вкъщи и се втренчвах в прозореца с червените щори, дори съм гледал в него преди да има тези червени щори. Боже колко дълго съм се помайвал. Обаче край с помайването. Да! Ей сега ще измисля какво да и кажа като и се обадя ... Опааа. Къде съм? Поглеждам през прозореца. Май трябва да слизам вече. А, не било тука... Ама съвсем съм се отнесъл. Ха, и аз щях да си изпусна слизането. Айде сега пък се качвам на автубус за още поне 40 минути. Абе тръгнал съм от единия край на София към другия. Добре че слизам на последната спирка защото пак се отнасям. Никога не ми се е струвало толкоз кратко това пътуване. Като че тя още беше до мен.
Пристигнах. На входната врата се отърсвам от мислите си, защото не мога да говоря за това тук. Колкото и да ми се ще да се похваля на някой, това няма да стане днес. Влизам, сядам. Как съм? ... казвам "добре", мисля си "отдавна не съм бил толкова добре". Как съм пътувал? Ми ... дълго но приятно. Не мога да повярвам че чувам изречението: "Човек може да преосмисли живота си на такъв дълъг път". Втрещявам се. Ами аз точно това превех!
На купона сме вече. Разполагаме се, разливаме алкохол по чашите. Бях решил да не мисля за нея поне до утре. Ами защото като се отнеса в мислите си и после когато бъда попитан - "За какво мислиш?" и аз кажа - "За нищо" ... Е да де, ама на мен всичко ми напомня за нея. Даже една от купонджийките е със парфюмът, чийто аромат гъделичкаше сетивата ми само преди няколко часа. Явно тази вечер е посветена на нея и до последно ще изпълва въздуха около мен с малки частици от нея невидими за никой друг.
| |
| |
| 
|
|
