Отдавна я гледам тази тема и ме сърбят ръцете, но работата седи зад гърба ми и ми се хили злобно. Издебнах я, обаче, като отиде за кафе, очертах си бюрото с тебешир, да не припарва и седнах да пиша.

Разумното:
Естествено, че човек е полигамно животно. Като животно е такъв. (Вж. Cool Water с бобрите, птичките и пчеличките) Като човек обаче, нали се мислим за голямата работа – чувства, изкуство, ала-бала, нещата са малко по-сложни. Има една много хубава английска дума – ‘Commitment’. И commitment-a не е еднозначно свързан със секса и моногамията. Ясно е че любовта е подмножество на секса, а не обратното. А къмитмънта пък е функция на любовта. Значи, когато сексът е просто секс, той не нарушава къмитмънта. Всяка двойка си дефинира границите на вярност. Може да е с явна декларация след парламентарно обсъждане и гласуване, може и да са правила по подразбиране, които и двамата усещат. Ако правилата на двамата се различават, то ясно е, че двойката има бърз период на разпад – до 2-рия, или 3-тия случай на явно разминаване (да кажем опипване на русата певачка в кварталната кръчма, или заминаване на хижа сама с приятел (‘Но той ми е просто приятел!’) )

Библейското:
Моногамията е правило, измислено за да не гледат мъжете чужди деца – да не си хабят средствата и времето по тях. Един вид договор между всички мъже – аз няма да чукам жена ти, но и ти няма да бараш моята, но и двамата можем да чукаме курвата Мис Пинк Кис. Че е измислено от мъжете е ясно – светът, от кроманьонеца до въвеждането на women studies в американските университети, се е управлявал от мъже. Цялата библия е по-скоро превод от Господен на Човешки, отколкото пазарлък на Моисей с Господ. А знаем че всеки преводач си слага нещо от себе си, когато му изнася. Това за верността не ми изглежда аксиома. Липсва му фундаменталност и наистина е казано само в едната посока: ‘Не пожелавай жената на ближния’, т.е. не важи нито за неженените, нито за мъжете. Така че, някой мъж ще да го е сложил.

Моето:
Да, аз съм моногамна. Моногамна съм защото уважавам човека до мен и не искам да го наранявам или унижавам. Моногамна съм, защото жените, за разлика от мъжете, първо се влюбват и после правят секс. Моногамна съм докато има къмитмънт. Оттам нататък – всеки по пътя си.

А по въпроса за двойките и брака. В момента бракът наистина изглежда архична градивна единица. То и за това хората не се женят, а ако са женени намсиколкоси прцента се развеждали, а половината от останалите са безумно потснати от факта. Но двойката е най-стабилна. Човек не може да е сам, защото е стадно и социално животно. При трима единия се чувства пренебрегнат, защото човек трудно дели чувствата си на две равни части. Четирима са идеални за белот, но отново куца равенството – по скоро като задължения, отколкото като емоции. Винаги единия ще се нагърбва с повече работа от другите. А такива често правят революции. При повече от 4 финансовите и материалните интереси стават много силни. Кой на кого какво дал-взел. (Сещам се за оня стар клип на 'Спешен случай', дето късаха листата на фикуса поравно)
Та до настъпването на комунизъма и премахването на парите, ще си останем по двойки, май. Но кой знае. Ако човек от началото на ХХ век влезе в гей бар, или попадне на лав парейд, няма да повярва на очите си.