Доколкото съм запозната, моногамията сред животните (в частност хората) е по скоро мит отколкото действителност.

Според последни проучвания повечето животни, за които преди се е смятало, че са моногамни (като орли, гъски, бобъри, прочее) се оказват полигамни.

Условията за да се нарече една двойка моногамна са:
1) да отгледат съвместно децата си;
2) да останат заедно до края на живота си.

Според тази дефиниция, нашето общество очевидно е полигамно. Семейните двойки не остават заедно до края на живота си, тъй като повечето бракове завършват с развод. Те не отглеждат заедно децата си и повечето от тях не живеят с биологичният си баща и майка. С други думи, “серийната моногамия” е полигамия.

(Всъщност това не важи само за брачните двойките. Замислете се колко от хората, който познавате все още “ходят” с първото си гадже и колко от тях са в непрекъснат процес на търсене на по-добрият, по-надеждният, по-привлекателният, по-какъвто си щете партньор.)

Според горната дефиниция обаче, парижкият лайфстайл е моногамен. А в моногамията има смисъл дотолкова, доколкото разводите (влюч. и тези постигнати по взаимно съгласие) винаги “повреждат” децата и ги карат да се чувсват изоставени от единият родител.

Някъде по пътя на една връзка обикновено изкача афера и тя не трябва да бъде приемана за нещо фатално. Мисля, че хората трябва по-малко да идеализират моногамията и да гледат по-реалистично на живота. В този смисъл изневярата не бива да се приема като криза в брака.

Съгласете се, че се изисква нечовешко усилие и старание за да се постигне връзка от типа на: влюбване от пръв поглед, безкрайна любов, никакви други връзки до края на живота и пълна моногамия за следващите 50 години.

Също така има голяма разлика м/у “социална монгамия” –тази при която хората създват връзка помежду си и отглеждат заедно децата си, и “генетичната моногамия” - тази при която парньорите са си верни в секса.
Първата е сравнително често срещана, докато втората е по скоро изключение отколкото правило

Моногамията се налага не от природата на хората, а от тяхната “култура”.
Доказателство за това е, че в момента, в който социалните забрани за развода се вдигнаха, той се превърна (ще се повторя) по-скоро в правило отколкото в изключение.

На мен лично не ми трудно да си призная, че моноганията не е най-силната ми страна и не виждам защо за другите хора трябва да е обратното

Надявам се, че бях от полза за проучването,
Поздрави, Д.Д.