Много приятно развълнуващи и разсънващи си ги представям тия срещи...Моята позиция е да направиш нещо - каквото ти хрумне за запознанство и скъсяване на дистанцията - било то поздрав, опит за запознанство или...както ти дойде!Важно е да не изтървеш и да улучиш момента.Ако оставиш нещата така те ще посивеят в ежедневие и ще ти е по-трудно дори да смениш маршрута...Хайде направи нещо и после ми разкажи как си се почувствал, какво се е случило?-ако решиш и ако искаш разбира се.
Иначе фантазията и неудовлетворението от пасивността ще те поизмъчат повече докато се разредят.
Признавам си /тайно и мислено/, че ти говоря така защото бях в подобна ситуация и заложих на пасивността като на достойнство, а беше глупаво и още ми е трудно да се събера, когато при всяка среща всичко ми се преобръща, а за другия вече е ежедневие...

Животът е прекрасен, когато не е ужасен!