Аз ли..., да правил съм го, не веднъж, дори и да съм напълно убеден, че жените никога незнаят какво точно искат/но май не си го признават/, в повечето случай съм срещал погледи от сорта на объркване, учудване от създалото се положение/т.е. нещо като внезапно падане от Марс/, но мисля, много рядко или за съжаление май почти никога ясен, обоснован отговор "не" и защо, т.е. въпросът винаги се размива от настъпилото така "ИЗВЕДНЪЖ" "ОБЪРКВАНЕ".
Да приемем това за нормално, но не ми се струва нормално да не покажеш на човек какво мислиш за него и да чакаш НЕЩО да се случи, или някй друг да ни уреди нещата, сякаш сме толкова уплашени от живота и се страхуваме от всеки и от всичко, ...
Опитвай, не спирай да опитваш, знае ли човек, може пък да се променят нещата, ...колкото и да не ми се вярва си оставам оптимист, изпълнявай си душевните желания, бъди свободен пред себе си, а другите....ако си им харесват клетките...
Неди.

Нека просто да се уважаваме

Редактирано от Nedi на 07.01.02 13:43.