защото иначе всичко щеше да бъде много леко и лесно. Ако няма "утре" няма проблем-просто знаеш, че нищо не очакваш и нищо добро няма да се случи. Това спестява проблемите или поне ги притъпява. Лошото е, че се точно по средата на живота. 10-15 години по-късно просто кяхме да знаем, че това е статуквото и да не си блъскаме главата какво да правим. Просто щяхме да вегетираме.

Да, но това след 10-15 години. В момента не сме нито съвсем в началото, когато знаеш, че имаш време да си блъскаш главата, нито сме съвсем в края, когато не ти пука от нищо. Затова и много скоро установяваш, че трябва да почнеш на чисто, или поне да се опиташ. Което само по себе си води и проблеми. Рискуваш да тръгнеш напред, само за да те блъснат отново назад. Не можеш да го забравиш и нито можеш да бъдеш открит с хората, нито можеш да спреш да Я търсиш отново. Което пак води до задънена улица.

Без майтап-тъкмо излизам от етапа, в който се самообвиняваш за всички земни грехове, в който се опитваш да се убедиш, че по-грозен, по-глупав, по-гаден и по-тъп от теб няма. По думите ти съдя, че си на предишния етап-когато още не можеш да приемеш истината или поне не можеш да я асимилираш. Просто тихо отчаяние и скръб. Тогава наистина си казваш, че "утре" няма.

За съжаление обаче "утре" има. За теб, за мен и за още доста хора в клуба, които си мислят, че светът свършва. Приеми го това, а ако не можеш си вземи десетина дни отпуск и замини някъде сред природата, дори и да не го обичаш. Точно сега-преход сред преспите. Няма по-добро лечение от това да драпаш за живота си. Много неща ти се изясняват дори и да не го искаш. Когато едно куче е болно, то се крие в храстите и или се връща здраво, или не се връща. Кучетата обаче са много издръжливи животни, не смяташ ли? Почти като хората...