тя направо си е забила корени в БГ.

Където и да съм работил от 12 години насам колежките, които са били с моя ранг са имали същата базова заплата. Говоря и за частни фирми, и в държавната администрация. Сигурно могат да се дадат и противоположни примери, но те със сигурност не са преобладаващата част от случаите. Възможностите на жените и мъжете според мен поне на ниво законодателство са изравнени.

Що се отнася до насилието над жени и особено домашното насилие, аз ПРОСТО НЕ ВИЖДАМ какво повече може да се направи освен да се спазват законите. За побой над жена (в т.ч. и собствената) си има съответните параграфи от наказателния кодекс и да се търси допълнително подсигуряване на безопасността на жените е като да се търси под вола-теле. В момента на един мъж в работата ми се падат по 4-5 жени, но не съм забелязал досега някоя да е приревала от сексуално населие. Имаше само един такъв случай, и то на един семинар, а колегата просто си търсеше белята и понастоящем е уволнен дисциплинарно, макар и основните причини да бяха други. Просто си беше кофти момче.

Що се отнася до домашното насилие над жени, смятам, че всяка една жена сама поставя границите на насилието над нея. Ако не позволява насилие над нея, няма как върху нея да бъде упражнено насилие. Преди известно време едно момиче в клуба беше писала, че когато приятелят й (а може би съпруг, не съм сигурен) я биел, той страдал повече от нея. В такива случаи ми е интересно какво законодателство може да се предвиди, за да се предпази жената от собствените й глупости. Ако тя допуска мъжът да я ползва за боксова круша и остава при него, това вече е неин, а не законодателството проблем.

Изобщо като говорим за еманципация, нека имаме предвид, че това е начин на мислене и поведение, а не е нещо, което може да се внесе механично. В момента вече има жени, състезателки по борба или бокс. Ако това е проява на еманципацията, жална й майка на жената. Изобщо жената трябва да си остане ЖЕНА, което съвсем не значи, че мястото й е в кухнята около печката.