С риск отново да пиша баналности ще кажа че само който не живее не греши. Аз пък си обичам моите грешки, обичам ги по един особен кривоусмихнат начин. Едно от възможните обяснения е че все пак някъде около грешката ми е било и хубаво, а хубавото остава :) Няма светлина без тъмнина и обратното (пак баналност).