алкохола води само до лоши последствия, би трябвало всички да го знаете. Аз затова и не пия такъв и живота си тече нормално, няма самосъжаления, няма мътни моменти, няма главоболие на сутринта... Нормално е човек да греши. Не можеш непрекъснато цял живот да вървиш в правилна посока. Човек се учи от гершките си и колкото повече греши, толкова повече се оформя католичност, като характер. Помисли си сега, ако не беше правил тези грешки, какво щеше да представляваш? Щеше ли да си това, което си?! Не мисля... Когато на човек му е "постлано" и върви без да се замисля за околностите и няма проблеми с живота, любовта или каквото и да е друго, той се превръща в нещо друго... в надут... нямам дума, не мога да се сетя, но съвсем не е човек, който да може да се оправя сам в живота, ако попадне в една ситуация, с която не се е сблъсквал или която не е чувал. Затова придобиваме опита в живота с различните грешки и мъки, които ни се случват. Вярно, понякога те са много глупави и сме могли да направим нещо иначе, но тогава се знае какво може да загубиш друго. Да приемем, че си имал гадже,в която си бил супер влюбе, а тя те е използвала до едно време... Помисли, дали те е заслужавала, дали няма някоя друга, която не предполагаш, че я има и тя е по достойна, по любяща... че тя е твоята съдба. Помисли какво може ДА НЕ СЕ случи, ако си направил тозиизбор. Не винаги нещата, които си мислим са грешки. Понякога се оказва, че това е бил единственният и правилен избор, който сме имали и само вътршният ти глас, ангелът-хранител или късметът ти е подсказал, че не си сгрешил, докато желанието ти, умът ти или главата ти (долната :Р) е искал да направиш... Не съжалявай, казвам аз... ще има още много и много...

Сега за грешките. Въпреки всичко което ти наговорих, има и такива грешки, които са осъзнати и реални. По скоро избор, който ние самите смятаме за грешки. Аз също мисля, че съм правил много грешки в живота си. Като изключим разните от сорта на : "Ако бях учил това, а не друго..." или "Да бях заминал за щатите, вместо за Германия..." има и неща, които съм пропуснал да направя в личен план. Говоря за гаджета, за любов... Незнам колко съм бил истински влюбен, но на няколко пъти съм хлътвал много сериозно по някоя... испитвал съм много голямо увлечение... Но досега само един път съм успявал да го кажа очи в очи с момичето... Говоря за последният път... и то даже не беше съвсем пряко, а по заобиколен път... Все пак мисля че тя ме разбра, въпреки всичко и сега май нещата ще потръгнат добре. И все пак може да се окаже грешка от моя страна, защото тя е малко... особенна. А другите пъти... може би е било грешка, че не съм бил открит към никоя, че не съм си го признавал на никоя и съм оставал неразбран... Естественно по моя вина... А съм можел и иначе, нали? Сега остава и аз да почна да се наливам с C2H5OH :))) (Къде ми е уискито?!?)

Хайде, със здраве... и за всичко най приятно за и навръх Новата Година... Ще се чуем допълнително...

"Нищо не променя тъй детето, както космосът и пубертетът."
"На всяка звезда, живот има." - Гьоте