За прошка на любим човек и дума не може да става. В любовта има детско сърдене и отминаване. Една дума или едно докосване ти е достатъчно, за да забравиш. И всеки път така.

П.П. За прошка на останалите - ами прошката на всички я дължим заради собствения си комфорт и заради социалността си, както и възприемането на чисто на всеки, докато не докаже, че е лош към нас. Но прошката винаги е до границите на нашата индивидуалност. И на ответната почтеност. С две думи - на нелюбим се прощава винаги, но понякога - макар и рядко, но се случва - та понякога само като право да бъде различен.