че всеки греши. и това ни помага. наистина грешките ни учат. какво ли не съм правила. сега хем искам да не съм правила тези грешки, хем се радвам, защото АЗ НЯКОГА и АЗ СЕГА са две различни жени. и сегашната печели по всички параграфи.
не съм сигурна дали се изразих правилно, но ако не бях "грешила", сега щях да съм последна година студент по право във Виена,щях да работя на едно перфектно място, все още щях да си имам онези дискове, които ми бяха свити по много грозен начин, щях да съм физически здрава, а и психически. абе, всичко щеше да е цветя, песни и рози...без много усилия
Вместо това, сега пак уча право, но в София, работя в най-добрата ТВ, и то от самото и създаване, имам куп други дискове, оздравявам бавно, но сигурно... Не всичко ми е цветя, песни и рози, но съм щастлива, че въпреки всичко оцелях.Жива съм, здрава съм почти, забавлявам се, имам приятели, харесват ме... Стъпвам внимателно по улиците на човешките взаимоотношения и съм сигурна, че все така ще си бъде, че и по-хубаво ще става. а по-лошо от това, което съм преживяла, просто не може а ми се случи. макар че както казва оптимистът от един виц: аааааааааа, може, може...