|
Какво е любов, приятели и съседи? Малко хормони, една Луна, бутилка шампанско и 30 минути секс. След време нивото на хормоните спада, Луната вече ти е писнала и започваш да прекаляваш с домашната ракия. Секса е два пъти в месеца и е бледо копие на предишният полет. Ти четеш вестници в кенефа, а тя гледа проклетите сериали. Това учудващо започва да дразни. Отначало лекичко, все едно е просто да те настъпят в рейса, после се разширява и направо не можете да се понасяте. И тогава идва чудото: ДЕТЕ. Настава паника. Нито ти си готов да ставаш баща, нито пък тя - да се мъчи с този огромен корем, пълен с живот. Вече няма Луна и шампанско, всичко се е видоизменило. Ти трепериш, когато двамата ходите на гинеколог, тя повръща като бесна, а не можеш да направиш нищо. И тогава откривате, че сте свързани много по-сериозно от това да правите туршия заедно. Любовта се е трансформирала. Глупавият егоизъм е изместен от чувството за отговорност. Детето се ражда, ти се напиваш от радост, нищо, че повода за купона е нещо малко, сбръчкано и вечно сърдито. То е живо и е плод на връзката ти с тази жена, която не изглежда толкова красива, както беше в 11-ти клас. И ти си с бирен корем и започваш да оплешивяваш, но това го виждаш рядко в огледалото, когато се бръснеш. Това малко чудо не се интересува какво ще правиш, за да го нахраниш. Това е много сериозен стимул и забравяш за бирите с приятели в местната кръчма. Майката разрежда сериалите до допустимия минимум. Моментната еуфория се заменя от ежедневните грижи. Започва да избледнява раздразнението от факта, че малко си поизневерявате понякога. Тя вече не ходи на концерти с "колежки", а ти отбягваш съседката. Всяко чудо - до три дена. Живота се завръща в руслото си. Но вече не е същият. Детето - този неоспорим факт, стимулира поизхабената ви връзка. Извинете. Любов. На всички става ясно, че любовта е едно, а семейният живот - съвсем друго. Тази малка хватка - детето, е променила всичко. Статистиката сочи, че една бездетна връзка, свършва 80% с раздяла. Това не е непременно необходимият критерий, друга статистика сочи, че 40% не успяват да запазят семейството си, въпреки че имат деца.
Много се кефя на този форум. Но любовта е ефимерна, както всяко нещо в този живот. Което не пречи постоянно да сме подвластни на тънката й паяжина. Говорех за влиянието на децата в живота ни и както винаги, не успявам да поддържам темата. Самият аз нямам деца. И дори съвсем сериозно се замислям, дали да си позволя този лукс. Зная, че понякога убежденията ми са крайни, но такъв ме е създал Господ. Предпочитам го пред това, да се самозаблуждавам постоянно. Ще се радвам да пишете по темата. Всичко се променя, защо не и 3" мозък?
|
Децата. Играта на любов продължава.
