Нали знаеш, че и от най-лошото има по-лошо...

Това, което си описал, ми е познато. И преди си мислех, че няма по-зловещо усещане от това. Наскоро ми се наложи да разбера, че има. И то е, когато има на кого да кажеш "обичам те" - и когато този някой също те обича - и въпреки това не си с него. По неясни причини. Човек като теб сигурно знае, че има такива неясни причини - които не се вписват в обичания "махленски" тип обяснения...

Много пъти съм се чудила защо всичко трябва да е толкова сложно...защо сме сами и не сме заедно, когато е въпрос на едно протягане на ръка...Защо любовта така ни изкарва акъла...а иначе я искаме и страдаме без нея...уж...Защо хората се разминават, защо не се срещат, когато очевидно имат нужда един от друг....Защо тези, дето уж сме и млади, и красиви, и умни, и незнамсиощекакви - сме сами...И още милиони "защо"...

И поне до момента съм разбрала, че на нито един от тези въпроси няма универсален и задоволителен отговор. Нито пък логичен. Просто така се случват нещата.

Знам още нещо. Че когато ме боли, има защо. Рано или късно това ме отвежда някъде, където е трябвало да стигна и да бъда...

И мен ме наранява тази Коледа...Особено като си спомня за миналата, когато бях с него...
Да, човек не може да е сам - пък и не бива. Не можем да сме си самодостатъчни, независимо колко великолепно-нарцистично-примамливо звучи тази мисъл... Не знам какво е любовта по принцип. Знам за моята...
И знам, че тъкмо тази Любов, Голямата - ме изправи пред собствената ми неспособност да се справя с нея.
Кой знае - на следващата Коледа може пак да сме заедно. Но тези дни - дългите и самотните...когато тук ще гъмжи от приятели и роднини, а него ще го няма...тези дни ще ги използвам да се срещна със себе си. Не е задължително това да ме отведе при него. Но съм готова да рискувам, пък каквото ще да става.

Извини ме за хаотичните емоции и думи. Нито ти съчувствам, нито те поучавам - просто разговарям с теб, защото думите ти ме докоснаха. Такава съм си - проблематична, неспокойна, незряла, несъразмерно дива за 30-те ми години...И любовта ми е такава. И си плащам за това. Мъча се да порасна...с променлив успех...
Ти не си такъв. Знаеш много за себе си и ще се оправиш - сигурна съм. А може и да не се оправиш - пак по същата причина. Не знам. Единственото, в което съм убедена, е че любовта прави живота ад....и в същото време без нея нищо няма вкус и смисъл...Сигурна съм, че на следващата Коледа до теб ще има някой, на когото ще кажеш "обичам те". И вече нищо няма да е същото...Ще те боли и ще има защо...

Много се разфилософствах, извинявай...
Просто се развълнувах....