|
|
| Тема |
 ТОЙ |
|
| Автор |
..... () |
|
| Публикувано | 04.12.01 14:49 |
|
|
|
ТОЙ е моята мисъл. ТОЙ е моят ден, моята нощ. Когато спя, се вмъква на пръсти в сънищата ми. Присъствието му е толкова силно и привличащо, че се оказвам неспосбна да разгранича реалност и фикция.
ТОЙ е много тих. Но мълчанието му е така разтърсващо, че не се нуждая от думите, за да чуя мислите му. Понякога ТОЙ идва при мен. Разглежда внимателно лицето ми, ръцете ми, които нервно потреперват или правят несвързани, но плавни движения. Усмихва се, когато се засмивам.
ТОЙ е много тъжен. Наранен е от постоянните си неуспешни опити в търсене на НЕЯ.
Говори за предишните си връзки с лека апатия и привидна нехайност. За сегашната не му се говори. Раздялата е най-блезненото нещо в живота на хората.
ТОЙ е безкраен...
АЗ съм различна. От себе си. Егоизмът, който носех през целия си живот, се стопи. Изчезна като парче лед, оставено на слънце.
Когато заспивам, му пожелавам тайничко лека нощ. Напоследък почти не спя. Зяпам през прозореца и си дърдоря наум със звездичките. Започвам да се тревожа, че съм полудяла. Сутрин се събуждам с горчив вкус в устата си и с дима на първата цигара правя облачета. Облачета, които ще ме отведат към него. Наистина съм полудяла.
Не го търся, но често стоя до телефона, набрала първите цифри на номера му...
Не разпитвам за него, но поглъщам всяка дума, която носи неговото присъствие.
Когато е с мен, АЗ забравям, че времето съществува. Безвремие, в което искам да остана вечно.
Говоря много. Слушам много. Мълча. Много.
и обичам. До безкрайност.
НИЕ сме много странни.
Привличаме се като магнити, но неистово бягаме от това, което трябва да ни се случи.
Изчакваме нещо, което дори не познаваме. За нас дните са минути, а месеците - дни.
Бавно. Много бавно. НИЕ се въртим в кръг...Редактирано от ..... на 04.12.01 14:59.
| |
| |
| 
|
|
