След като прочетох постинга ти, осъзнах ,че наистина се чувствам сама и докато плъзгах погледа си по редовете ,очите ми се насълзиха...съжалявам, че природата не ме е създала с богат словесен изказ, за да мога да изложа с точност какво чувствувам.Тъжно, но факт.Аз не страдам от несподелена любов а от нейната липса .....баси и кво от това...кой го е грижа какво изпитвам вътрешно? никой...а най-кофтито е че психическото състояние дава своя отпечатък върху физическото...и още повече на осъзнаването защо съм тук роден и с каква цел..мамка му..реве ми се...и що ти трябваше да пишеш точно тези думи...дет се казва - разчопли стара рана и от нея бликна червената кръв
...спирам...не се чувствам в състояние да направя каквото и да било смислено писание....мъка ми е ...и пак ще се затворя в себе си...в моя малък свят...вече толкова познат от прекалено много стоене в него...