ТИШИНА!!!

В ХРАМА врявата се разбива о стените на изричани мечтания, на разнолики болки и терзания, на надежди и копнежи, на назовани стремления, на осмислени грехове и измолени прошки.

ИЗРИЧАМ плахо мечтата си!
ОЧИТЕ ТИ!
ЗНАЕШ ЛИ колко пъти съм поглъщала простора на поглеада ти, задъхвайки се от болезненото количество кислород, разпъващо до смърт и последната ми оцеляла алвеола?!
ЗНАЕШ!
ПОГЛЕДНИ МЕ! ПАК!!!

ИЗПЛАКВАМ скришом болката си!
УСТНИТЕ ТИ!
ЗНАЕШ ЛИ колко пъти съм се взирала в усмивката ти, превръщайки обикновените делнични радости в невъзможно щастие от тръпката да разчитам всеки непреднамерен жест желание и стараст нейде в ъгълчето на неразгадаемата ти същност?!
ЗНАЕШ!
ЦЕЛУНИ МЕ! ПАК!

РАЗКРИВАМ без свян копнежа си!
РЪЦЕТЕ ТИ!
ЗНАЕШ ЛИ колко пъти в хипнотичен унес съм следила контурите на света, оживен от топлината на дланите ти, унесена в съзерцание на претворената, новосъздадена природа?!
ЗНАЕШ!
ДОКОСНИ МЕ! ПАК!

НАЗОВАВАМ без стах стремлението си!
СЪРЦЕТО ТИ!
ЗНАЕШ ЛИ колко пъти съм отмервала ритъма на живота с равномерните движения на гърдите ти, в безсънните си нощи, когато той е бил единственият признак, подсказващ, че все още съществувам в очертанията на една желана реалност.
ЗНАЕШ!
ПРИСПИВАЙ МЕ! ПАК!

ИЗПОВЯДВАМ с молба ЛЮБОВТА СИ!
ДУШАТА ТИ!
ЗНАЕШ ЛИ колко пътища пребродих, залисана в суетата на делника, на фалшиви страсти и кичозно лъскави преживелици, търсейки подслон за разпиляната си същност, приют за овехтелите си чувства, дирейки смисъла да бъда себе си без уговорки и сделки, без натрапчивото усещане за монотонност в поредната нощ на диво изживени съмнителни удоволствия?!

ЗНАЕШ ЛИ как звучи музиката за първи път, когато си преживял детството и надживял първите осмислени болки, как душата се свива в гърча на щастието от толкова разгадани звукове, неканено нахлули в измамния покой на тишината й?!

ЗНАЕШ ЛИ как се разлива Океана в погледа на едно дете, внезапно осъзнало колко безкраен е светът извън рамките на кошарката, отвъд ръцете на майката, колко шарен и весел е и без играчките и залъгалките, запълващи познатото пространство на безопасността?!

ЗНАЕШ ЛИ как боли опознаването на женската същност, изначално рамкирана и програмирана, как сладостното усещане да я ревизираш и активираш преминава през условностите и натрапените клишета? Познаваш ли металния вкус на кръвта по ходилата, за пръв път изминали с достойнство определено разстояние върху високите токчета на женското самочувствие?!

ЗНАЕШ ЛИ как се чувства човек, на когото доживот е гарантирано правото на светлина?

ЗНАЕШ!
ОБИЧАЙ МЕ! ПАК!

ИЗПОВЯДВАМ ГРЕХОВЕТЕ СИ!
ИЗМОЛВАМ ПРОШКА!
ИЗПРОСВАМ ЩАСТИЕТО СИ!

В ХРАМА място за делнична ирония и суета няма!
Открадвам свещеното огънче от олтара и за сетен път се уповавам на безкрайната мъдрост, на вярата, че ЧУДЕСА се случват и на грешниците, че има ОПРОЩЕНИЕ, а след него иде светлина и болката не съществува във времето.

ЗНАЕШ! АЗ СЪМ НА КРАЯ НА СВЕТА, ВПИЛА СЕТИВА В ЕДИНСТВЕНАТА СИ РАДОСТ, ПОСЛЕДНАТА, КОЯТО СЕ ОСМИЛИХ ДА ПОЖЕЛАЯ ЗА РОЖДЕНИЯ ДЕН НА НОВОРОДЕНОТО СИ ЩАСТИЕ.
УСМИХВАМ СЕ С НАИВНАТА ВЯРА, ЧЕ НЕВИННОСТТА НЕ Е ПРИВИЛИГИЯ САМО НА БЕЗГРЕШНИТЕ.

АЗ СЪМ НА КРАЯ НА СВЕТА! В НАЧАЛОТО НА ПЪТЯ! ОБРАТНО! КЪМ БЕЗУМИЕТО НА ЛЮБОВТА!КЪМ ДОМА! КЪМ ТЕБ!
ПАК!

АЗ СЪМ НА КРАЯ НА СВЕТА и с невиждащ поглед се опитвам да повярвам, че знакът STOP в далечината маркира бездната, в която не съм желан обитател, а не моето изстрадано завръщане към ЕДИНСТВЕНОТО ЧУДО в хаоса на иначе безметежното ми съществуване.
Защото ТИ СИ ЧУДО НА ПРИРОДАТА! Талантът ти руши грозното и обикновеното, ражда нови звукове, допълва изначалните цветове с нови нюанси........СЪТВОРЯВА СВЕТОВЕ!!!
КРАСОТА Е!

А останалото е.....мълчание!

Само да не забравя да кажа, че........ТЕ ОБИЧАМ!!!!

ИСКамДАеШАРенКО!!!УФ!