Това е един друг хипотетичен въпрос. Бая си го нахлузих с предния защото сега почнах да получавам бележки и от мъже.:))) Не ми се отгаваря на всички, просто не ми пишете:)
Та следващата хипотетична ситуация. Много хипотетична пак. Пак нямам сестра.
Запознавам се с едно много хубаво момиче, излизаме няколко месеца. През този период си говорим красиви неща, държим се за ръце. Разходки из Морската градина, есенна шума, романтика. Толкова време преди първата целувка. Когато я получавам не съм на себе си. Струвало си е времето. Отново се виждаме, часове заедно, с часове устните ни са заедно.
След това се прибирам у нас. Болят ме устните, слабините ми горят от желание. Минава още месец така, почти всеки ден се прибирам превъзбуден, на моменти ме е страх да се докосна долу преди да съм се прибрал - не ми се еякулира пред хора.
Излизаме пак. Говорили сме си, че се желаем и че искаме да го направим. Днес тя кашля, знам, че има астма и болно сърце, но днес явно има някакъв пристъп. Зле й е. Но очите й ме гледат с такова желание. Прекрасна е. Прегръща ме. "Студено ми е, хайде да отидем у вас"
Отиваме у нас. Целуваме се, дрехите постепенно намаляват. По-възбуден не съм бил никога, усещам с всичко, имам чувството, че и браилово писмо бих могъл с гърба си да прочета.
Голи сме, много я харесвам..Аз пулсирам от желания, тя е влажна и тръпнеща..
Казвам си "това е момента"....
Но тя почна да диша трудно, някакъв пристъп, дробовете й изсвирват. Задушава се. След секунди вече сърцето й не бие.
Проверявам в паника. Наистина не бие. Ужас...
Не мога да я спася...
Поглеждам се и виждам, че ерекцията ми не се е повлияла от стреса, а момичето е топло и уханно...
......
Такаааа, до тук свършвам:)) Вие как бихте продължили? Бихте ли ...... или ......?
|