Замечтана в измислието на една нереалност...
събуждам се от илюзията на съня, в който открих те и...
страдам...
Страданието ми...разтърсващо съзнанието ми от истината, че...
ти си абсурден, несъществуващ, ти си просто...
измислен...
от копнежа ми по чувството, което пробуждаш,
сякаш...прозрял реалността ми...,
сякаш има те, а всъщност...
ти си просто...никой,
ти си този..., когото сама си измислих...