Едва ли...има нещо, което ме е карало.......така да губя......
........мисълта си......и само да зяпам...и да зяпам........и да....мечтая (?!)
И ДА ИСКАМ!!
И ДА КРЕЩЯ!!! без глас крещя, че искам!!
Лошо било?! никак!!
топлото тяло... познатия дъх до мен.... ДО КРАЯ!!!!!!! на какво?!
на мен самата!!
за кой ли път..... усещам болката от желанието!
от неистовите крясъци на душата ми, че не желае да бъде принасяна в жертва на летаргични истерии, на смешни "ако"-та и неистински страхове!!
ЗА КОЙ ЛИ ПЪТ!! виждам себе си!! тук някъде!!!! малко позабравеното ми АЗ се изтупва от праха, полепнал при болезненото ПАДАНЕ, необръщайки внимание на разранените длани и коленца, повдига очички и вижда НЕБЕТО над себе си!! Осъзнавайки, че болката всъщност била от усилията на крилете да се разтворят..... И че, видите ли, можело значи....можело я!!!!!!!
КОЛКО Е ХУБАВО!!!

Да се будиш от любов! И да виждаш очи, които си жадувал!!
Да усещаш топлината, която те изпълва от допира на НЕЧИИ пръсти!
КОЛКО Е ИСТИНСКО!!!! да обичаш обичайки!!
Да докосваш с устни горещата кожа и да вдъхваш аромата й, оставяйки го да изпълни сетивата ти!!

Да излезеш от бездната на собствената си несигурност, преодолявайки самия себе си, отново и отново!! Да УСМИХВАШ дните си не насила и да вярваш!!!!
Че светът е сътворен за теб!!! И МЕН!!


P.S. Харесва ми да преоткривам себе си!!

Звездите са звезди, когато не мълчат...