Аз мисля по същия начин. Съпругът ми също беше в чужбина и болката от това че го нямаше беше голяма.Но него също го болеше че сме разделени.И нито той нито аз потърсихме утеха за самотата си. Пишехме си, говорехме през интернет и понякога по телефона. Понякога имах чувството че немога да издържам вече сама и ми идеше да потъна в земята, обвземаше ме депресия и си плачех с часове. Но никога не ми мина и за секунда през главата че мога да потърся друг. Че има някой който може да изпълни празнотата която я имаше. И инстинктивно мъжете около мен усещаха това колко съм влюбена и стояха надалеко.
Мисля че не си го обичала истински. Мисля си че и новия ти съпруг определено не е половинката за която си мечтала. та ако беше така нямаше да казваш такива странни неща..

помисли....