Човече, ти си щастливец!

Като гледам как всички ти дават такива обнадеждаващи съвети, позволи ми да споделя и моето мнение. Аз не те познавам, не познавам и нея, не знам какво искате, но ще ти кажа един сходен случай.

Когато бях ученик, и аз бях влюбен в т.н. красавица на класа. Няколко години така. Не мога да кажа, че ми се е усмихвала загадъчно, или че e показвала по някакъв начин да ме харесва. А аз бях все така влюбен. Един ужасен ден, незнам по каква причина аз реших да й призная чувствата си. Не може да се каже, че щеше да бъде изненадващо. Ужасна случка. Тя ме изслуша. Обясни ми как не може да има нищо общо с мен. Как е невъзможно дори и да си помисли човек, че може да има нещо общо между мен и нея. Как съм бил пълен глупак. Не само това, но и наследващия ден целия клас ми се подиграваше. Смееха се, измисля нови лафове. Гадно. Аз бях шутът доста време.

Обаче животът си минава и го забравих. По едно време даже реших, че тя е била в тази особена възраст наречена юношество, в която нито момчето, нито момичето знае какво иска. Още доста време бях влюбен в нея. Но както казах времето си минава.

Влюбих се отново. Пак с години. Този път реших да правя всичко като зрял човек. Правех и услуги, усмихвах й се, споделях всичко с нея, изненадвах я с мънички подаръчета, цветя. Когато реших, че този път и тя отговаря на чувствата ми, споделих с нея какво мисля. Голяма грешка. Отхвърли ме като мокър парцал. По нататък не ми се говори.


Та с всички тези неща искам да ти кажа, че несподелена любов съществува. И нищо не можеш да направиш по този въпрос. Но не се отказвай. Бори се за нея. Просто ти казвам, че и да ти откаже - ще страдаш, ще се мъчиш, нищо няма да има смисъл за тебе, но все пак животът може да продължи. Има и хора, които живеят сами. И те ще умрат, точно както умират всички останали.


НО ПО НАЧИНА, ПО КОЙТО ГОВОРИШ, АЗ СИ МИСЛЯ ЧЕ ТЯ НЯМА ДА ТЕ ОТХВЪРЛИ. ТАКА ЧЕ, ДОКАЖИ Й, ЧЕ Я ОБИЧШ - ТОВА Е НАЙ-ДОБРИЯТ СЪВЕТ, КОЙТО МОГА ДА ТИ ДАМ.