Да разкажа и аз скромен опит. Извинете ме, но се произнасям преди всичко в авто клуба!
Случи ми се почти същото. Харесах я на първата година от следването си. До края за 5 години, не и казах какво чувствам към нея. Ходихме на море, на театър, водих я в къщи, спал съм /буквално/ в едно легло с нея, но не и казах каквото мислех. Не го каза и тя. Щях да направя всичко за нея, ако тя поискаше. Тя имаше мечти. Бяха толкова страхотни, та аз се чувствах сивичък в тях. Сега си мисля че точната дума е илюзии. Затова и като се замисля, не се комплексирах заради това. Между другото, правех секс с други жени, които тогава бяха момичета разбира се. Тя беше съвършена, но понякога завързваше също някакви връзки. Но не правеше секс /гаранция/ и го правеше по такъв начин, че да не ме нарани.
Приятелю "Никои" всичко което пишеш бих могъл да напиша за себе си. Затова съм сигурен, че тя знае за това което изпитваш. И да не вярваш, някои ден ще го разбереш. Но изглежда я беше страх да го чуе. Това би поставило нещата в друго измерение.
Аз обаче ще ти дам продължение на историята.
Та реших един ден /по-скоро вечер/ след 4 години да поставя нещата на мястото им. Много алкохол да ми се отвърже езика, съкровените думи и я оставих да реши. Страх ме беше от отговора, почти го знаех, но просто завършвах и трябваше да зная. Обявих че повече не искам да се срещаме, в това си качество на "приятели". Казах и да не казва нищо, ако не е това което искам да чуя и си тръгнах /май не се надявах да тръгне след мен/. Толкова черно беше.
След доброволното изгнание се чувствах знаеш как. Отделно живеехме на един етаж в общежитието и понякога я виждах да излиза, влиза, понякога си говорехме. Тя си завъди гадже, аз имах няколко случайни връзки, докато намерих жена си, разбира се. Ако искаш вярвай, но отново можах да се влюбя. Повярваи ми нещата, чак тогава доидоха на мястото си. Ореола падна. Вече можех да си говоря с нея за всичко, да и кажа че я обичам/х, сигурно и да я изчукам, ако си го бях поставил за цел. Срещаме се понякога и сега, тя се омъжи за гаджето си, малко след мен. Неиния брак не знам как е, дано не пише някъде по-нагоре, но мисля че и тя се приземи включително и в собствените си мисли.
Та това е. Сивичко. Няма рецепта, няма решение, ако го има е изключително тежко. Надявам се да не съм прав, но мисля че даже и да и кажеш, каквото си мислиш, резултатът няма да те задоволи. Но поне ще постави нещата на мястото им. Лъч надежда е ако и го кажеш в подходящ момент. В моята почти 5-годишна история имаше такива, но тогава пък или не знаех или се надувах аз. Иначе единствено времето решава всичко. Понякога се шегуваме с бившата ми голяма любов, че можем да се съберем в някои старчески дом, като ни опадат зъбите, за да правим секс и да наваксаме всичко, за което мечтаех/ме.