Имаш вид на обичащ, но и на твърде фин човек. Няма да повярваш, ама в случаи като този това може да е недостатък. От деликатност, от толерантност, от опасения, че би могъл евентуално да я нараниш, ти дори не й искаш мнението по въпрос, който е възможно да я засяга. Има си приятел, когото обича? А ти нямаш ли си приятели, които обичаш? Не ми се вярва. Има толкова много видове обич, че това, че някой ти изглежда, че е в любовна двойка с някого може да е заблуда. Няма как да го знаеш отвън. И, извини ме, никак не е толерантно да я лишаваш от избор. Моят съвет е да се опиташ да й покажеш какво чувстваш и да й дадеш възможност да си изрази мнението. Много е лесно. Само трябва да допуснеш, че усмивката й може да стане още по-усмихната от теб. Убедена съм, че болката от евентуалното несъвпадение на чувствата ще е по-малка от тази, която изпитващ заради нерешителността си. Ще утихне за седмица-две, обещавам ти, усети ли нелюбов отсреща, човек се спасява с нелюбов.

Вярвай ми, досега не ми се е случвало да срещна несподелена любов. И не вярвам, че такава съществува. Убедена съм, че любовта омагьосва едновременно и с еднаква сила двама души и ги оставя без алтернатива, и двамата. Това, което хората понякога наричат несподелено, е спестеното от единия едностранно - обикновено от толерантност като твоята - без да даде шанс на другия да го спре. Така щастието от любовта се превръща в две отделни болки. Вечно живи, за съжаление. Като любовта, от която са родени.

А иначе - никой никого не заслужава. Но всеки, всеки си заслужава щастието, т.е. любовта.