Разбирам как се чувстваш. Позволи ми да ти напиша една история от една моя много любима книга. Винаги се сещам за нея, когато се чувствам като теб.


Няма да забравя деня, в който за пръв път видях “ходеща мечка”. Казваше се Сузи Самърс (името е променено, за да запазя фантастични елемент). Усмивката й просветваше под две искрящи очи, наелектрезираше хората, за които бе предназначена и ги караше (особено момчетата) да се чувстват богоизбрани.
Физическата й красота беше поразителна, но тя притежаваше и вътрешна красота, която винаги ще помня. Сърцето й наистина бе отворено за другите хора, а проницателността й помагаше винаги да каже това, от което имаш нужда. Представители и на двата пола не само й се възхищаваха, но и истински я уважаваха. Тя притежаваше всичко на този сват, което можеше да я направи суетна, а бе изключително скромна.
Излишно е да казвам, че тя бе мечтата на всяко момче. Да не говорим за мен. Започнах да я придружавам училище всеки ден, а един път дори обядвах съвсем сам с нея. Бях на седмото небе. Често си мислех: “Само да имах приятелка като Сузи Самърс, никога няма да погледна друга жена”. Но прецених, че едно изключително момиче като нея навярно ходи с някой страхотен тип. Въпреки че бях председател на ученическата организация, просто си знаех, че нямам дори нищожен шанс.
Така че след завършването казах “сбогом” на първата си голяма любов.
Година след това срещнах най-добрата й приятелка в един търговски център и отидохме заедно на обяд. Със заседнала в гърлото буца попитах как е Сузи.
- Ами тя успя да те забрави – бе отговорът.
- Какво искаш да кажеш?- попитах аз.
- Беше наистина жестоко от твоя страна да я подведеш така, като й правиш компания в междучасията и я караш да мисли, че се интересуваш от нея. Помниш ли онзи ден, когато сте обядвали заедно? Ами че тя цяла събота и неделя седа до телефона. Беше сигурна, че ще се обадиш и ще я поканиш на среща.
Толкова се страхувах да не ме отблъснат, че така и не поех риска да споделя чувствата си. Ами ако я бях поканил на среща, а тя откажеше? Какво беше най-лошото, което можеше да се случи? Да не изляза с нея. И какво стана? ТАКА И НЕ ИЗЛЯЗОХ С НЕЯ! А което е още по-ужасно, въпросът сигурно щеше да ми се уреди.

Джак Шлатър

Нека бъдем оптимисти!
***