Здравей, луди ми Вертер! ;)

Е не се обиждай още от първия ред де !:)

Луд си не защото обичаш, а защото си си втълпил, че си “Никой” (така си се представил и вероятно така се приемаш :(( ). Защото сам си забиваш ножа с това “не я заслужавам”. Я се осъзнай ! Няма такова нещо. Богини по таз грешна земя не ходят ;) Всички заслужаваме да сме щастливи и да ни се случват добри неща и точно в това трябва да повярваш и да поискаш за себе си.

И какво значи “нямам право на грешка” ?! Помисли: ако най-голямата ти грешка са мълчанието, безволието и страха ти? Ами преодолей се! Или е по-лесно да си стоиш и да се надяваш? Не смятам. Порастни. Страданието не те прави (заслужил) светец, нито по-достоен за нечия любов.

Уважавай се (много е важно) и бъди искрен пред себе си. За 4 години си имал възможност да я наблюдаваш – живота й, думите й, жестовете и реакциите й... какво ти подсказват те ? Има ли начин жена като нея да бъде привлечена от мъж като теб (ти какъвто смяташ, че си, не какъвто мислиш, че тя те познава)? Ако “да” - не се страхувай да й го кажеш ! Милсиш, че ще те убие отказа й? А сега по-жив ли се чувстваш?

Ако не можеш да говориш, напиши го. Прати го по-поща, e-mail, с цветя, плик под вратата ... или там което ще е в стила ти. А може и просто да я целунеш следващия път когато я видиш.
Това няма да те убие - със сигурност
Колко още можеш да чакаш???

Nothing's real ...