Извинявай, днес ми е много кофти ден. И то не заради тези простотии в Ню Йорк и Вашингтон. Просто ми изиграха най-кофтия номер, който са ми правили някога. В същност номера е изигран няколко дни по-рано, но едва днес го разбрах.

Това вече го писах някъде, но ще го повторя. Едно болно куче отива там, където никой не може да го види. Или се връща,ако оздравее или-не. От известно време предчувствах, че ще стане така, но едва днес го разбрах толкова ясно, че не го пожелавам и на най-големия ми враг.

В другата Сряда летя. Само чудо може да спре всичко това, но отдавна не вярвам в чудеса. Зарадваха ме, че там, в средата на нищото ще разполагам със сателитен интернет, така, че ще мога да си следя пощата.

За първи път в живота ми не ми пука дали кучето ще оздравее там. Да става каквото ще. Когато човек не можеше да свърши нещо сам, намира някой друг да го свърши вместо него...

Независимо от това обаче не се отказвам от нито една дума, която съм писал в постингите ми. Желая ти много радост и щастие. И вярвам, че ще постигнеш това, което искаш и заслужаваш.

Hasta la vista