не може да е умряла любовта...щом я пазиш в дълбоките недра на душата си и понякога, когато не я викаш, ненадейно от нищото, без връзка и причина, тя изплува пред теб и сърцето ти се пронизва от болка....тя е там някъде в теб и ти си мислиш, че си успял да я погребеш дълбоко, но... и сега, когато четеш това тя пак се промъква зад теб и всеки миг ще блесне в очите ти, колкото и да я преглъщаш и да се заблуждаваш, че я няма
Разбира се има и ще има още много други големи и малки, светли и мрачни влюбвания и любов и всички те ще живеят в теб. Обаче мястото на голямата любов не ще се запълни никога от нищо друго, там винаги ще те боли.
Много поетично излезе:))Поне с мен е така. Може и да греша, поправи ме ако е така

всяка болка е стъпка към съвършенство